Националната литературна награда за български роман на годината „13 века България“ бе присъдена на Красимир Димовски за романа му „Тезеят в своя лабиринт. Дневникът на една П“. Церемонията по връчване на наградата се състоя в Софийската градска художествена галерия, като в надпреварата взеха участие 33 романа, издадени през 2024 г. Впечатляващото жури, водено от акад. Владимир Зарев, отличи творбата на Димовски заради дълбоката й философска и емоционална сила. Сред номинираните бяха и романи на някои от най-утвърдените имена на съвременната българска литература като Георги Господинов и Радослав Бимбалов.

Красимир Димовски спечели Националната литературна награда за български роман на годината „13 века България“ за романа си „Тезеят в своя лабиринт. Дневникът на една П“. Отличието му беше обявено на тържествена церемония в Софийската градска художествена галерия, където той получи признанието за своето творчество в конкуренция с 33 романа, издадени през 2024 година.

Церемонията събра литературни критици, писатели и представители на културната общност, които отбелязаха успешната година за българската литература и значимото постижение на авторите. За разлика от предишни години, когато изборът на победител е съпроводен с много трудности поради недостатъчно качествени произведения, тази година конкурсът беше особено конкурентен. Според председателя на журито, академик Владимир Зарев, комисията е била изправена пред сериозното предизвикателство да прегледа и оценява над 33 романа, като поне 20 от тях са заслужавали да бъдат наградени.

„Най-голямото богатство на човек е да може да открие своето празно пространство“, сподели Димовски при получаването на наградата. Тази философска мисъл бе в контекста на темата на неговия роман, който изследва личното търсене на идентичност и същност. Писателят изрази благодарност за възможността да открие такива „празни пространства“ със своето творчество, където читателят може да се потопи и да разкрие своите собствени истини. Според Димовски в съвременния свят, препълнен с информация и социални конфликти, става все по-трудно да се намери място за личен вътрешен мир и размисъл. Тези „празни пространства“ в неговите книги дават възможност на читателя да се откъсне от шумната действителност и да погледне вътре в себе си.

Димовски подчерта, че целта му е била да пише по начин, който да бъде достъпен и разбираем за широката публика, което е важен аспект на неговия литературен стил. Той вярва, че литературата трябва да бъде комуникативен мост между автора и читателя, като не се стреми към сложно изразяване, а по-скоро към създаване на лесно възприеман и дълбок текст.

Важният момент на награждаването бе съпроводен с думите на заместник-министъра на културата Георги Султанов, който отбеляза, че за всеки писател най-ценната награда е доверието и признанието на неговия читател. Той изрази увереност, че с всяко ново произведение българската литература отваря нови врати за изследване на вътрешните емоции и дълбочини на човешкото съществуване. Според Султанов, наградата „13 века България“ не само че дава оценка на качеството на творбата, но и мотивира нови поколения читатели да се обръщат към съвременната българска литература.

Журито, водено от академик Владимир Зарев, беше единодушно в избора си. Тази година комисиите на конкурса са били предизвикани от огромната конкуренция, тъй като много романи са показали високо ниво на писателско майсторство. За разлика от минали години, когато журито е било затруднено в намирането на стойностни произведения, сега е трябвало да прави труден избор между романи с дълбока литературна стойност и актуалност. Проблемът бил не в липсата на качествени произведения, а в изобилието от такива, които заслужават внимание.

Шестте романа, които бяха номинирани за наградата, също предизвикаха голямо внимание. Те са представителни за различните литературни стилове и теми, които вълнуват съвременните български автори. Сред финалистите са произведения на някои от най-утвърдените имена в съвременната българска литература, като „Ти, подобие мое“ на Радослав Бимбалов, „Градинарят и смъртта“ на Георги Господинов, както и „Мандарини по Мариенплац“ на Теа Монева, „Странично осветление“ на Юрий Рахнев и „Убийство на булевард Стамболийски“ на Чавдар Ценов. Номинацията на тези автори подчертава богатството на българската литература и нейната способност да адресира различни въпроси – от философски и социални до лични и екзистенциални.

Бисера Йосифова, изпълнителен директор на Националния дарителски фонд „13 века България“, сподели, че журито е прегледало общо 10 500 страници, за да избере финалистите и победителя. Тази цифра подчертава сериозността и задълбочеността на процеса на подбор, като се отчита както количеството на подадените произведения, така и качеството на самата литература.

Романът на Димовски „Тезеят в своя лабиринт. Дневникът на една П“ е част от трилогия, която започва с „Момичето, което предсказваше миналото“ (2021) и продължава с „Ловецът на русалки“ (2022). Димовски се завърна на литературната сцена след почти тридесет години мълчание, като със своето творчество бързо се утвърди като важен и оригинален глас в съвременната българска литература. Със своите книги той предлага нови перспективи и дълбоки размисли, които приканват читателите да се потопят в сложните въпроси за човешката идентичност, съществуването и самотата.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.